Има миризми, които не просто се помнят. Те живеят в нас. Мирисът на пърженото тесто в неделна сутрин е един от тях. Това беше онзи момент, в който кухнята се превръщаше в сцена, а мама- в магьосница. Тиганът тихо къкреше, лъжицата потъваше в тестото, а ние със сестра ми подскачахме около нея - нетърпеливи, гладни и щастливи. Първата бухта никога не беше за нас. „За проба е“, казваше тя. Но втората… втората вече беше нашият малък празник. Топла, мека, леко хрупкава отвън, пор