Когато въздухът започне да изстива, а във въздуха се разнесе онзи познат аромат на печен пипер, винаги разбирам едно - дошло е времето за лютеницата. За мен това никога не е било просто готвене. Това е ден, в който времето тече по-бавно. Ден, в който ръцете се цапат, очите сълзят от пушека, а разговорите текат по-леко от обикновено. Лютеницата не е просто храна. Тя е повод да се съберем, да си говорим и да направим нещо заедно. Тази рецепта е от тефтера на мама, събиран от ту