Имало е време, когато домът не е започвал от вратата, а от огъня. В старата българска къща огнището не е било просто място за готвене. То е било топлина, светлина и живот. Около него са се събирали поколенията, за да споделят храна, истории и тишината на дългите вечери. Там, където тихо къкри глинен съд, а въздухът ухае на хляб, чубрица и дърва, се ражда онзи вкус, който днес наричаме “традиция”. Повече от място за готвене Огнището е било центърът на дома. То е: събирало семе