Как Османската империя променя българската трапеза

бг кухня

Има истории, които не се разказват никак лесно. Има и вкусове, които се свързват с тях и оставят - независимо от тях.

Периодът на турското робство в българските земи не е просто културен обмен както едва ли не се опитват да ни наложат. Той е време на подчинение, но и на неизбежно съжителство.А когато хората живеят дълго заедно започват да се влияят един от друг. Храната не рави излючение.

Не от избор. А от ситуация.

Преди този период българската кухня вече има основно:

• зърно - хляб, каши, обредни пити;

• мляко и сирена;

• зеленчуци - боб, лук, зеле...;

• месо - по-рядко, но присъстващо на трапезата.

Това е кухня на земята - проста, сезонна, устойчива.

Важно е да се каже: българската кухня не започва от Османската империя. Тя просто се променя през нея.

Какво идва отвън:

С османското присъствие в българската кухня навлизат:

• по-широка употреба на подправки;

  • кимион

  • червен пипер

  • канела (дори в солени ястия)

  • бахар

• ястия като сарми и различни видове кебапи;

• сиропирани десерти - баклава, кадаиф;

• техники като бавно задушаване и печене в затворен съд.

Но те не влизат наготово у нас. Както всичко навлязло в България и това се е нагодило според нашите условия.

Сармите стават с ориз и подправки според нашият вкус. Баклавата се прави с това, което има - орехи, не шам фъстък и др. Накратко! Вкусът се пречупва през българската ръка.

Какво им даваме ние

Влиянието, разбира се не е еднопосочно.

Българските земи дават:

• киселото мляко и млечните традиции;

• местни зеленчуци и начини на съхранение и консервиране;

• по-семпъл, по-чист подход към храната.

Така че, това, което днес наричаме „турска кухня“, също носи следи от нашите предци.

Промяната в начина на готвене

Едно от най-силните влияния не е в продуктите, а в подхода:

• събиране на всичко в един съд;

• търсене на дълбок, наситен вкус от към подправки.

Гювечът става символ не като нова гозба, а като начин на готвене.

Сладкото- ново изкушение

Българската традиция познава меда и простите, но невероятно вкусни сладки. Но османското влияние добавя към тях:

• сиропи;

• повече захар;

• сложни десерти на пластове.

Така сладкото става отделна част от храната - не просто завършек.

Какво остава след всичко това

Тази кухня, която имаме днес, не е чиста. Но точно в това е нейната сила.

Тя е:

• българска в основата си;

• променена от историята;

• оформена от нуждата да се приспособява.

И най-важното - тя е оцеляла и се усъвършенствала.

Думата на автора 🖋️

„Не всичко, което остава, е подарък. Понякога е спомен от време, за което не искаме да си спомняме Но храната има свой начин да променя това. Тя взима, преработва и го приема за свое. И затова, когато седнем на масата днес ние не ядем чуждо. Ядем история - променена, но запазена.“- Р.К.

Още подобни истории може да прочетете тук: