Автентични български катми (по стара рецепта с мая)

Катмите са онези златни слънца на българската закуска, които носят вкуса на бавните сутрини, мириса на домашно масло и спомена за бабините ръце. Те не са просто „българските палачинки“. Те са тяхната по-богата, по-пухкава и по-душевно наситена версия. Докато палачинката е ефирна и градска, катмата е земна, традиционна и приготвена с търпението на втасващата мая.

В българския кулинарен код катмата е символ на гостоприемство. Тя се пече на сач-онзи дебел глинен или чугунен диск, който събира топлината и я предава равномерно, за да създаде съвършените малки „дупчици“, в които по-късно се разтапя маслото. Онзи, който майка ми пази от своя дядо и ако катмите не са ми приготвеи на него,а не..не ми ги хвали.

Думата на автора 🖋️

„Катмата е хлябът на радостта. Тя не се пече просто от брашно и вода, а от търпението на маята да вдигне тестото и от майсторството на огъня да го позлати.“ - Р.К.

Тайната на истинската катма е в гъстотата на тестото (малко по-гъсто от това за палачинки) и в задължителното втасване.

Необходими продукти:

• Брашно: около 500 – 600 гр (пресято);

• Вода (или смес от вода и прясно мляко): 800 мл - 1 литър (хладка);

• Мая: 20 гр. прясна;

• Яйца: 3 бр.;

• Сол: 1 ч.л.;

• Захар: 1 с.л. (за подхранване на маята и хубав цвят);

• Мазнина: Мас за намазване след печене;

• Парче сланина за намазване

Начин на приготвяне:

1. Активиране на маята: В малко от хладката вода разтворете маята със захарта и малко брашно. Оставете на топло да шупне (около 10-15 минути);

2. Замесване на тестото: Разбийте яйцата със солта. Добавете шупналата мая и останалата вода/мляко. Постепенно прибавете брашното, като бъркате непрекъснато, докато получите гладка смес без бучки. Гъстотата трябва да е като на боза;

3. Втасване - най-важната стъпка: Покрийте съда с кърпа и оставете тестото на топло за поне 45-60 минути. То трябва да удвои обема си и да стане на мехурчета. Не го бъркайте след като е втасало. Загребвайте внимателно отгоре с черпака;

4. Печенето: Загрейте сача (или тиган с дебело дъно) на средна температура. Намажете го леко с парче сланина или масло. Изсипете един черпак и разнесете с кръгови движения. Катмата е по-дебела от палачинката. Печете, докато се появят многобройни дупчици по повърхността и краищата се отделят сами. Обърнете и от другата страна;

5. Финалът: Всяка готова катма, още гореща, се намазва обилно с масло.или мас Редят се една върху друга, за да се задушат и да останат меки.

   
   

Тънкости от старите майстори:

• Сачът: Ако имате глинен сач, никога не го мийте с веро. Той се „храни“ с мазнината през годините и става все по-добър.

• Плънката: Класиката е със сирене и мед, но катмата е достатъчно горда, за да понесе и сладко от горски ягоди, а аз и дъщеря ми ги обичаме с домашна лютеница, сирене и кисели краствички;

• Дупчиците: Те са знакът за добре втасало тесто. Ако няма дупчици, значи маята не е работила достатъчно или тиганът/сачът не е бил достатъчно горещ.

  За още подобни рецепти, моля разгледайте тук